5-те най-ефективни начина за предотвратяване на емоционална криза
Често казваме колко динамичен и стресиращ е съвременният начин на живот. Но дали вникваме в това или просто го оставяме външно да посмекчи бушуващата лава от емоции в душата ни? Тя рано или късно изригва и на повърхността под формата на емоционална криза. Колко често ти се случва да си в покой?
Емоционалната криза е резултат от всичкия натрупан стрес, който охотно приемаме в замяна на повърхностни удоволствия. Допускаме го в себе си с изказвания като по-горното („светът е динамичен и стресиращ“), сякаш това е най-естественото нещо. Естественото състояние е покоят, но как да го достигнем и съхраним?
Физическа активност
Стресът има физическо измерение. Той се натрупва във всяка клетка на тялото. Физическата активност връща тонуса на тялото, радостта от движението, а това на свой ред отстранява стреса. Йога асани и упражнения са сред оптималните начини за отърсване от натрупания стрес и завръщане към щастието и покоя.
Самонаблюдение
Както споменахме по-горе, покоят е твоето естествено състояние. Той обаче е затрупан с пластове стрес и невежество, които при безстрастно наблюдение и вглеждане дълбоко навътре в себе си чрез медитация, се разсейват и изчезват, давят се в покой, а той се къпе в искрена Божествена любов. Тя те зарежда целия с щастие.
Усмивката
... е най-истинската ти физиономия. Гневът, омразата и страхът са илюзорни пречки пред нея, но тя е гарантираният победител при сблъсък с тези препятствия. Усмивката е не само резултат от щастието, но и повод за него. Тя усмихва и отсрещния или отсрещното, а тази усмивка чистосърдечно гали и твоята душа. Искрената усмивка винаги надвива натрупаните негативни емоции и предотвратява назряващата емоционална криза.
Дишане
Както вече сме споменавали, при стрес дишането е учестено, а при покой бавно и плавно, както и че и обратното е вярно, т.е. при учестено дишане се напрягаме, а при контрол на дишането, чрез пранаяма и Сударшан крия, стресът се разгражда и се възвръщаме към покоя.
Споделяне
Споделянето е това, което осмисля съвместния ни живот. Споделянето на любов автоматично премахва натрупания стрес. Ако все пак имаш нужда да споделиш тревогите си, не опитвай да се изкажеш така, че да представиш себе си в добра светлина, а да изкараш на показ това, което истински те тревожи. Веднъж изказана и погледната отстрани, емоцията е далеч по-лесна за осъзнаване, а веднъж осъзната, тя вече престава да бъде тревога.
Ако пък си от изслушващата страна, имаш възможност да проявиш състрадание, което също е израз на истинската ти природа и те възвръща към покоя. Има състрадание насочено към страданието, то е невежество. Мъдрото състрадание е това, насочено към премахване на причината за страданието, а не резултатът от нея.
Щом веднъж натрупаният стрес бъде премахнат, насочи усилията си към предотвратяване повторното му натрупване. Сега, когато душевният ти покой е засиял, поддържай това сияние със същите тези практики и не забравяй, че сияеш не само за себе си, а и за другите. Споделяй знанието си, помагай и обичай!
