Просветеността е състояние, в което човек е в пълен покой със себе си. Състояние на спокойна осъзнатост, вътрешно състояние прехвърлящо ограничените идентичности на вероизповедание, националност или пол, и отвъд привидното ни поведение. Всички духовни практики като йога и медитация улесняват достигането до просветеност. Ади Шанкара красиво описва това в стиховете на Атмаштакам: „Аз не съм тялото, дишането, ума, интелекта, егото или паметта – Аз съм вечно чистото съзнание, чиято същност е блаженство; аз съм тази невинност и благоволение.“ Доброжелателност, състрадание, удовлетвореност, нагласа за споделяне и грижовност – всички тези неща са качества на този, който следва собствената си природа, който е в центъра си.
Обикновено, когато мислим за жените, в съзнанието си ги свързваме с качества като нежност, мекота, грижовност и щедрост. Емоционалната природа на жените им позволява да бъдат по природа по-чувствителни – качество, което играе огромна роля в това да разбираш себе си и другите. Майките например са чувствителни по отношение на нуждите на своето дете. Новороденото бебе няма комуникативни умения. То е зависимо от чувствителността на своята майка. Тя от своя страна е способна да разбира своето дете без думи – изкуството на езика на сърцето. Просветеността е също област, в която думите нямат достъп, но чувствителността има.
Вродената чувствителност на жените комбинирана с усет и мъдрост, улеснява навлизането в пространството на Аза.
Просветеността е състояние на съществуване, в което ние сме в баланс. Жените, с техните многобройни роли, са постоянно обвързани с този акт на балансиране. Каква е тогава разликата между одухотворената жена и тази, която все още не е изпитала това измерение на тишина? В играта на балансиране едната изпитва стрес, а другата – блаженство. Изборът е наш.
От бременността до раждането, майката изпитва голям физически дискомфорт, но въпреки това тя лесно го пренебрегва, изпълнена с грижа и безусловна любов към своето детето. Когато това усещане на принадлежност се разпростре върху световното семейство, това състояние на просветеност, присъщо на пророците, става видимо в жената.
Има много жени достигнали това състояние. Те израстват като цветя в гората незабележимо и цъфтят не за да бъдат разпознати, а поради собствената си същност. Водят спокоен и щастлив живот, който разпростират навред.
Има пророци, които са дошли с мисия да възвисят човечеството по време кризите на ценностите, с които се сблъскваме от време на време. Гарги Вакхакнави, Майтрейи, Акка Махадеви, Меера и Андал са жени-пророци, които са предизвикали вълни на промяна. Чрез мъдрост и отдаденост те са помогнали на хората да се свържат със своето висше Аз. Просветеността се отнася именно до тази свързаност. В медитация ние преживяваме тази връзка, или иначе казано просвтеност, за момент. Просветените учители успяват да съхранят тази връзка през цялото време.Веднъж изпиташ ли това блаженство чрез собствените си търсения и с помощта на своя учител, тези моменти могат да бъдат увеличавани. Именно за това са необходими наставленията на учителя.
Веднъж братовчеда на Кришна Удхава отишъл при гопите (момичетата, които се грижели за свещените крави), за да им предложи напътствие и да ги научи да медитират. Те се съгласили, понеже си мислели, че това е волята на Кришна. Удхава ги помолил да затворят очите си, да поемат дълбоки успокояващи вдишвания и да насочат вниманието към сърцето си, представяйки си, че то е съвършенно цъфнал лотос, в центъра, на който са лотосовите нозе на учителя, Владетелят Кришна. От този момент гопите не можели да последват думите на Удхава. Защо Кришна да е единствено в сърцата им? Всяка тяхна клетка била изпълнена с Кришна. Нямало съществуване извън Кришна за тях. Това била любовта на гопите към Кришна. Смята се че поклонникът, който е потопен в божествената любов дори не се безпокои за просветеността си.
Ученикът на Буда – Сирапутра след просветлението си е помолен да пътува и разпространява знанието. Това го накарало да заридае неудържимо. Когато Буда го попитал защо, той простичко отговорил: „Кой би искал да бъде просветен? Аз бях толкова щастлив докато ти служех. Не ме отпращай!“ Сирапутра ценял любовта и службата повече отколкото просвещението. Затова и Шри Шри казва:“ Когато дори не се интересуваш от просветлението, тогава достигаш Божествената Любов.“
Достигането на духовно ниво е простото осъзнаване, че живот има навсякъде. Целият този свят е съчетание на дух и материя. Най-финото изразяване на материята е духа и най-грубото проявление на духа е материята. Така че духовните практики не са по-различни от това да сме енергични, щастливи, спокойни, състрадателни и влюбени. Като жени, тези качества са ни присъщи. Затова просто трябва да се научим да бъдем щастливи, да се усмихваме от сърце, да спрем да се притесняваме, да медитираме, да служим и да празнуваме живота.
