Моментът е непринуден, свеж и истински, завършен. Да бъдеш напълно тук, в този момент, е абяса.
Умът може да се опита да се върне в миналото, към смрути, или може да изключи и да заспи, или да се опита да мисли логично и да критикува, или да донесе знание, или да фантазира. Знаейки това, че умът отново е заседнал в едно от петте врути (модулации), без ненавист или копнеж, полека се върни в центъра си, към наблюдаващия. Това е абяса.
Sa tu dirgha kala nairantarya satkara sevito drudha bhumihi
Това състояние в теб се установява и затвърдява напълно, когато му обръщаш внимание дълго време без прекъсване и отдавайки му се. -Йога Сутра на Патанджали
Това усилие да бъдеш непоклатим, стабилен, е практика. Практиката е този стабилизиращ фактор, който те задържа в сегашния момент и това е нейната цел. И как може да се постигне това? Sa tu dīrgha kāla - отнема много време. Nairantarya- с липса на безпокойство. Satkara sevito – с почитане и уважение. Получавайки практиката и упражнявайки я с почит и уважение. Dhrudabhūmi – тогава тя се установява напълно.
Добро начало, за да практикуваш редовно е курсът на фондация Изкуството да живееш - Програма за щастие.
Всичко в живота, което е от изключителна важност отнема време, за да се култивира. За да ходиш на фитнес, ти трябва треньор. Боди билдингът не се случва за една нощ. Мускулите ти няма да порастнат толкова бързо. Отнема известно време. Тялото си има собствени изисквания относно време, за което ще се развие. По подобен начин и умът се нуждае дори от още повече време за собственото си израстване. Ако искаш да научиш нещо наизуст, ти е необходимо време за това. По същия начин, всяка практика отнема време. Не е необходимо да е прекалено дълго, но да е достатъчно дълго. Как? Без прекъсване. Това, което обикновено правим е научаваме нещо, изоставяме го след известно време и после пак го започваме. Ако сме малко мързеливи и не го правим, тогава връзката се нарушава и не се получава нищо. Необходимо е постоянно практикуване, без прекъсване. Ако ходиш на фитнес няколко дни, след това зарежеш тренировките и след месец пак ги подновиш за няколко дни, нищо няма да се получи. Тъй като си непостоянен, ти не овладяваш никакво изкуство.
Абяса е нещо, направено с благодарност, признателност, почит и уважение
Някои хора казват “О! Аз трябва да го направя!” и го правят без ентусиазъм. Това не е абяса. Абяса е нещо, направено с благодарност, признателност, почит и уважение. Това е нещо, което ни липсва в живота. Дори и да правиш нещо с почит и уважение, то е за кратко. Отначало сядаш за медитация, чувстваш се прекрасно, защото я правиш с почит и уважение. Като мине известно време, ти казваш: “Аз трябва да медитирам”, сядаш със затворени очи, но няма същия ефект.
Какво е почит?
Някога замислял ли си се над това? Почитането е да си напълно отдаден в настоящия момент и да си благодарен. Ако почиташ планината, това означава, че ти я гледаш с цялото си сърце, с целия си ум. Без въпроси, без съмнение вътре в теб, просто почитайки я, бидейки щастлив и благодарен за това, че тя съществува.
По подобен начин, почитай и уважавай всеки момент в твоя живот. Това е практика. Ти уважаваш своето тяло и това е практика, асани. Асана е да уважаваш тялото си осъзнато във всеки един момент. Да уважаваш дишането си и да почиташ дишането си. Това е пранаяма и да я правиш постоянно продължително време е много важно.
Всяка практика се превръща в такава, когато се прави определен период от време без прекъсване, с уважение и почит всеки ден. Тогава тя се установява трайно. Схващаш ли? Това е жизнено важно нещо.
Обърни внимание, ако някой ден медитацията ти не е удовлетворяваща. Забележи дали си спазил продължителността на практикуването. “Да, правя всеки ден, но пак не е добра.” Какъв е проблемът? “Аз не почитам мантрата си. Не почитам времето, в което стоя сам със себе си. Не почитам живота в мен. Правя медитацията си небрежно. “
Почитай тази дума (мантра), която Учителят ти е дал. Тя е толкова ценна. Почитайки Учителят, ти почиташ и неговата дума. Казано е само с едно изречение. Ако не почиташ или не уважаваш Учителя, медитацията ти няма да се получи. Защо? Защото почитта и уважението ти носят осъзнаване и будност, които ти помагат да се фокусираш в настоящия момент. Ако не почиташ Учителят, Той няма да загуби нищо. Твоят ум е този, който губи, защото не може да бъде изцяло тук, в момента, не може напълно да се потопи в източника. Почитайки източника на знание, почитайки Учителя, почитайки знанието и този, който го получава. Това е практика.
Добрият спортист ще почита своя треньор. Благодарение на вниманието и на честта, която отдава на треньора си, той напредва в спорта. В противен случай, ако той съди треньора си и казва: “Ще правя каквото си искам”, тогава какъв е смисълът от това да има треньор? Тогава връзката се къса. Не е ли така? Това е абяса.
<< Петте модулации на ума Целта на йога е да бъдеш едно с Аз-а >>
(Тази поредица е част от знание, базирано на коментарите на Шри Шри Рави Шанкар върху Йога Сутрите на Патанджали)
