Буда никога не говорел за Бог, защото в онези дни имало ерудирани учени, които били толкова популярни, че всички считали, че те знаят всичко. Няма смисъл да се говори с някой, който мисли, че знае всичко, защото тези хора са ограничени в техния начин на мислене.
Спомням си преди 35 години, в началото на Изкуството да живееш, дойде един учен. Той знаеше всички йога сутри наизуст. Беше му отнело толкова дълго време да ги научи, но, за съжаление, той не знаеше какво е медитация. Беше чел за медитация, но не я беше преживявал. Аз просто го наблюдавах. Той беше толкова неспокоен. С такова безпокойство как е възможно да се медитира? След първата си медитация, той възкликна, "О, Боже мой! Аз само съм бръщолевил през всички тези години". Само си представете някой, който никога не е вкусвал доса, никога дори не е виждал доса, но ЧЕТЕ за нея и води лекции за нея през целия си живот. Това беше неговата ситуация. Той веднага каза: "Това, което съм учил, представлява едно нищо. Аз нищо не знам".
Животът е за това да те отведе до неизвестното и на всяка крачка, колкото повече започваш да научаваш, ако разбереш, че с това се увеличават нещата, които не знаеш, а не тези, които са ти известни, ти си на прав път.
Само една сричка Ом е достатъчна. И това е, което Буда също казва - просто захвърли всичко (всичко, което знаете), просто бъди. Какъв е смисълът той да обсъжда нещо със знаещи хора, когато те вече чувстват, че знаят всичко, дори когато те не знаят всичко. Ако някой в действителност спи, него можеш да го събудиш. Но може ли да се събудиш човек, който се прави на заспал? Без да знаят, ако те мислят, че знаят, след това те никога няма да знаят, защото е почти невъзможно да ги научиш на каквото и да било. Затова Буда казва, че няма да говори за Бог. Подобно на тази тема, той избра още 11 теми, които заявява, че няма да обсъжда.
Тогава той каза още: "Има страдание в живота". Всички интелектуалци и учени хора около него се съгласиха с това, че в един или друг етап или период от време има скръб и тъга. Скръбта и тъгата идват в живота породени от физически дискомфорт или поради гордост, или в резултат на взаимоотношенията с хората.
Трябвало е да получиш нещо, но някой друг го получава вместо теб и това предизвиква в теб тъга. Виждаш някой, който е по-способен от теб, и твоето чувство на ревност ти носи нещастие. Ако не е това, след време старостта носи скръб на хората. Така че, поради една или друга причина, хората изпитват страдание, затова Буда е казал: "Има страдание в живота".
Тогава той казва: "Има начин да се избавим от страданието". Казвайки това, той отваря нов път за хората, като им дава надежда. Ако попаднете във водовъртеж и видите лодка, лодката дава надежда, че има изход. Затова Буда казва, че има начин хората да бъдат освободени от нещастното си съществувание и да постигнат нирвана (чрез медитация).
Това преподавал Буда на всички свои ученици и ги водел в медитация и им помагал да изпитат мир.
