Желания
Как възниква желанието? Едно желание възниква при спомен от приятно преживяване или от минали впечатления. Едно желание би могло също да възникне при слушане. Събирането с определени хора или на определени места може да предизвика желания. Нечия чужда нужда или желание може да се прояви в теб като твое собствено желание. Когато някой е гладен, може да пожелаеш да го нахраниш, или ако някой иска да говори с теб, в теб може да възникне спонтанно желание да говориш с него.
Съдбата, или определено събитие, в което имаш отредена роля, може да предизвика желание, но ти няма да осъзнаваш причината за действията си. Например, един
господин в Квебек, Канада, строил пътища и работил в една ферма 30 години, без да знае за какво – фермата е била предопределена да стане нашият Ашрам в Монреал,
а пътищата, които той построил, са пътищата, които ние използваме днес.
Всички желания са за щастие. Това е целта на желанието, нали? Но колко често желанието ти те отвежда до целта? Замислял ли си се каква е природата на желанието? То просто означава утре, а не сега. Но радостта никога не е утре; тя е винаги сега. Как би могъл да имаш желания, когато си радостен? И как би могъл да бъдеш истински радостен точно сега, когато имаш желания? Изглежда сякаш желанията водят към щастие, но всъщност не са в състояние да го направят. Ето защо желанието е мая – илюзия.
Желанията за сетивни удоволствия са електрични по природа и тези желания се неутрализират, когато се движат към предмета на твоите сетива.
Ако с умение можеш да отведеш желанията си по-дълбоко в себе си към центъра на твоето съществуване, едно друго измерение на вечно удоволствие, трепет, блаженство и неумираща любов ще се разкрие в теб. Похотта, алчността, властта и завистта са мощни, понеже те не са нищо друго освен енергия, а ти си нейният извор – чистото електричество. Посветеността и отдадеността поддържат чистотата на твоето електричество и те издигат нагоре. Щом разбереш, че ти си удоволствие или електричество, страстните ти желания затихват и изгрява спокойствие.
Спомняйки си, че си смъртен, те прави жив сега и те освобождава от желания и неприязън.
Желанията убиват радостта, а всъщност целта на всички желания е радост. Винаги, когато щастието изчезне от живота ти, погледни дълбоко в себе си и ще видиш, че това е заради желанията. И все пак всичко, което желаем, е щастие. Не се е родило създание, което да желае нещастие; никога не се е случвало преди и никога не ще се случи в бъдещето. Когато твоят малък ум се умори да тича насам-натам и да се скита, той достига до заключението: “Желанията ми убиха моето щастие.”
Удоволствието и болката са силни усещания в това тяло. Когато не сме заплетени в удоволствие или болка, едва тогава можем истински да кажем: „Аз ти принадлежа.“ Това се случва, когато всички жадувания и ненависти, желания и съмнения отпаднат – и в един миг светът ти принадлежи. Всичките ти страдания се въртят около „Аз, аз, аз...“ – „Аз искам това, аз харесвам това, аз не харесвам това.“ Просто се отпусни. Запомни – слънцето изгрява и залязва, тревата расте, реката тече, луната свети и аз съм тук завинаги.
Твоите желания и санкалпи – намерения, те отделят от Бог. Предай всичките си желания и санкалпи на Божественото. Тогава ти си божествен. Ти си Бог. Ти си свободен – без нужда от нищо.
Знание, споделено от Шри Шри Рави Шанкар
