Съществуват три форми на общуване: когато общуваме с главите си – ние разговаряме, когато общуват сърцата ни – ние пеем, а когато си общуват душите ни, това се случва в тишина.
Когато се срещаме с хора в повечето случаи ние си говорим с тях. Когато сме в природата, започваме да пеем, защото комуникираме с природата чрез сърцето си. Често когато сме с хора ние говорим и празносливим, ограничавайки комуникацията в сферата на главата. Но когато сме в общуване с природата, започваме да си тананикаме и комуникацията преминава през сърцето. А когато сме в присъствието на нашия духовен учител, ние забравяме всичките си въпроси и притихваме. Тогава комуникацията се случва чрез душата, в тишина.
В компанията на други хора ние предпочитаме да си говорим и много рядко пеем с тях (освен когато не е организирано). Това е защото нашето его ни пречи да пеем. Мнозина не се чувстват удобно да пеят в компанията на другите. Когато пеем заедно с други хора, тогава достигаме до сърцето, до сферата на чувствата. Някои се чувстват комфортно просто да слушат музика. Други пеят, за да привлекат внимание и да очароват останалите. Някои искат да се присъединят единствено, когато всички останали пеят. Цялото това пеене произлиза от егото.
‚Бхаджан‘ означава споделяне от най-дълбоките нива на нашето съществуване. ‚Бхаджан‘ е древно споделяне. Ако можем да пеем заедно с други хора - нашето его е преодоляно. Децата могат да пеят, когато са заедно с други хора, защото нямата его. За да пеем с някой непознат, трябва да сме освободим от своето его. Егото не ни позволява да пеем с хора, които не познаваме. Комуникацията, която произтича от главата е безопасна за егото, но общуването от сърце го разрушава. В сферата на душевното общуване егото напълно се разтваря. Всички пропуски в общуването се случват поради егото.
Опитайте сами: когато сте с хора вместо просто да говорите започнете да пеете и ще почувствате промяната на енергията, която настъпва. Ако искате да се забавлявате още повече, изпейте песен на някой непознат, за да го поздравите.
